Основна цел на този проект е да информира и предупреждава за неетични публикации на българските интернет-медии за обществени новини.
Започнах проекта през ноември 2013 като списък с анонимни сайтове за обществени новини.
В началото на 2015 г направих приставка за браузър Chrome, която да предупреждава ако бъде зареждан сайт на анонимна медия.
На 12 декември 2016 обявих проекта като отделен уебсайт-каталог с подробна информация за около 320 български онлайн медии - собственик, редактори, кога са създадени и колко са попуряно в България.
Анонимни медии
- Критерий за анонимна медия за обществени новини: такава, която не показва на видимо и лесно намираемо за обикновения посетител място - на самия уебсайт - информация кой е собственик (фирма или имена на човек), или редактор на медията.
- Собствеността трябва да е на естествено лесно намираемо и очаквано за читателите място - например, в страница или връзка от типа "за нас", "връзка с нас", "контакти" или "екип".
От 99% от посетителите на сайта няма как да се очаква да познават известни само на технически специалисти технологии като "whois" (информация за "домейн" - интернет-името на сайта) за да могат да намерят фирма или лице, стоящи зад него. А откак ЕС въведе изискванията за неприконосвеност на личната информация известни като GDPR, във whois бяха скрити изцяло подобни данни. Дори и преди това, информацията във whois беше предимно на техническия изпълнител или поддържащ сайта, а не на реалния му собственик.
Анонимни са и сайтове, посочили само телефон, емейл или физически адрес, защото читателят не получава от това информация за личността или организацията зад сайта. Неестествено е да се очаква от читателя да трябва да се обажда или пише за да пита кой е собственик. - Ако сте собственик/редактор на сайт, обявен за анонимен в проекта - просто сложете името на фирмата или вашето име (ако сте физическо лице собственик или редактор) на сайта си в някоя от посочените по-горе примерни стандартни връзки. Пишете ни на gadjokov@gmail.com и ще обновим информацията за сайта ви.
Неетични (обществено-вредни) медии
Второто издание на проекта от 15 декември 2017 добави допълнителна класификация на някои публикации в някои от медиите - "фалшиви новини", "клевети", "теории на конспирацията", "реч на омразата" и др. Макар класифицирането да става по преценка на автора на проекта (след преглед на съдържанието на публикациите), стремежът е то да е максимално обективно. За целта, всеки "етикет" на класификация е връзка (линк) към конкретната публикация, на базата на чието съдържание е направена класификацията (с изключение на "анонимен" и "сензации"). Всеки читател може да се запознае и прецени дали има основания за класифициране на публикацията.
Основанието за класификация понякога е пояснено в бележката в страницата на конкретния сайт в проекта.
- Причисляване като към категория за неетичност - дори ако медията е публикувала единични такива "новини" - е поради голямата обществена вреда. Дори такава медия да публикува и реални, истински новини, с допускането на съдържание в разрез с елементарните очаквания за обективност и етика, тя злоупотребява, подвежда вече спечеленото (с истинските новини) доверие на читателите.
- фалшива новина е публикация, чието основно, най-главно послание е изцяло неистинско или посочените за негова подкпрепа "факти" нямат никакво потвърждение в реалността; или пък проверката им не е общодостъпна и публично-възможна. При фалшивите новини обикновено има конкретности в твърденията - цитират се конкретни хора, дати, събития, публикации - които обаче не съществуват в реалността или поотделно, или в комбинация (например цитираните личности съществуват, но не са изричали/изказвали посочените твърдения). Разликата на фалшивите новини с конспирациите е, че конспирациите обикновено не са свързани с реални и известни събития или хора, а изискват от читателя много голяма степен на сляпа вяра в сложни и несвързани с ежедневието теми.
- клевета: твърдения, за които не са посочени никакви доказателства, но които накърняват доброто име, честта и достойнството на публични личности или организации
Сензации не се смятат за "неетичност"
Отделна класификация е запазена за медии, чиято главна страница и съдържание са предимно изпълнени с истории за битови престъпления, случки с личния живот на известни личности, или със заглавия предимно с главни букви и удивителни накрая. Такива медии също запълват масово съдържанието си с преувеличения, или внушаване на чувство за паника, безпомощност и непосредствено предстояща заплаха без налични основания за това.
Проблемът с Фейсбук
С огромната популярност на Фейсбук, много хора се информират за новините там. Нещо повече - масово наблюдаваме как много потребители на социалната мрежа дори не отварят новинарските сайтове от постингите и коментарите там: вместо това, те се информират само по заглавията на публикациите. Така те биват отново подвеждани от доказано неетични медии.
Това наложи да допълним функционалността на приставката: тя вече да предупреждава и в самия Фейсбук когато в постинг или коментар е посочена връзка към публикация в неетична медия.
Изключени от обхвата
Изключени от обхвата на проекта са:
- тясно специализирани в конкретна, несвързана с предимно с обществени-политически новини област - като здраве, медицина, спорт, изкуства, технологии, наука, окултност, пътешествия, забавления, хоби, необясними явления
- лични блогове с изрично заявени собственици и автори
- сайтове на държавни институции и техни подразделения
- сайтове на фирми и организации и техните подразделения (освен ако публикуват обществени новини - тогава са включени)
- "под"-сайтове на големи (национални) новинарски сайтове, ориентирани към конкретно населено място
Събирането на информация за собственост и анонимност на медиите е автоматично, но включва и ръчна проверка. Причисляването към категория за неетичност е изцяло с ръчна проверка и с максимално обективни усилия (виж по-горе).
Възможно е информацията за отделни сайтове или техни признаци да съдържа грешки - категорично неумишлени. Извинявам се предварително ако има сгрешена информация. При посочване на конкретни и обективно проверими грешки, ще отразявам поправките по най-бърз начин.
Цитирания на проекта
- 2024: Ethical Considerations Of Online Mystification And Fake News: Good Practices In The Context Of The Bulgarian Political Adviser’s Role — Angelina Markovska
- 2024: Applying a Gender Lens to the Study of Misinformation and Disinformation (Suvremeni Mediteran) — Gergana Tzvetkova
- 2022: Effektive Instrumente des digitalen Marketings in Business-to-Business-Unternehmen — Manuela Toteva (на немски)
- 2021: Преводът в медиите — Елена Тарашева
- 2021: Наръчник по медийна грамотност — проект КЛАС (Критични:Любознателни:Активни:Смели), Фонд Активни граждани България
- 2020: China and Russia: The New Saviours (a publication by Friedrich Naumann Foundation)
- 2020: Фалшивите новини: разпознаване на фалшивите новини и дезинформацията в съвременната хибридна среда за сигурност (София) — Петко Димов, Елислав Иванов
- 2019: Detecting Toxicity in News Articles: Application to Bulgarian (arXiv:1908.09785v1 [cs.CL]) — Yoan Dinkov, Ivan Koychev, Preslav Nakov
- 2019: Предизборната кампания на новоизбраните български евродепутати в социалните мрежи. Оценка на споделеното медийно съдържание (статия в сборника на Четвъртата съвместна докторантска научна конференция, СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Фридрих Науман“, София) — Божидар Ангелов
- 2019: Филологически ракурси - том III: Eзик и комуникация - медиалингвистични измерения (катедра 'Германистика' при Шуменски Университет 'Епископ Константин Преславски')
- 2018: Mapping Media Freedom — Mariya Boncheva
- 2018: Human and Social Studies Foundation – Sofia: Report on Hate Speech — Konstantin Pavlov, Boyan Zahariev, Martin Kanoushev, Dimitar Vatsov
- 2018: No Alternative Facts: Transnational Situational Analysis Report
- 2018: Journalism Club Toolkit (Association of European Journalists-Bulgaria, Sofia)Наръчникът препоръчва представяне на проекта Mediascan пред студенти по журналистика (стр. 106) и дори го използва за седмично домашно („Следи в продължение на седмица сайт от списъка с „вредни“ сайтове, посочен от блогъра Красимир Гаджоков в проекта му „Медийно Око““ — стр. 126).
- 2017: списание Съвременна хуманитаристика (Бургаски Свободен Университет)
- 2018: АНАЛИЗ НА МЕДИЙНИТЕ РЕАКЦИИ НА ДОКЛАДА „АНТИДЕМОКРАТИЧНАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ“ (стр. 243) — Валентин Вълканов
- 2018: ЗАЩО НОВИНИТЕ СА ТАКИВА, КАКВИТО СА (стр. 315) — Мария Нейкова
- 2016: Citizen Media and Public Spaces: Diverse Expression of Citizenship and Dissent (book) — Mona Baker, Bolette B. Blaagaard
- 2016: Media Sustainability Index (by International Research & Exchanges Board, IREX)
Благодарности
Благодарности на всички, които допринесоха за пълнотата на проекта с посочване на необхванати допреди издания:
- На Константин Павлов (Комитата) за предоставяне на значителна част от първоначалния списък медии.
- На Капка Попова, Венелин Грозев и Александър Кирилов, които периодично посочват нови, липсващи в проекта сайтове или обновена информация.
- На Венци Кунев, който ме насочи към идеята за Фейсбук-кода на приставката.